Фактът, че вие пушите, употребявате алкохол или сте опитвали дрога, не е причина да се откажете да разговаряте откровено с детето си. Напротив – споделете опита си . Няма нужда да създавате идеален образ за себе си!

Обсъждането на темата не прави от младежа наркоман. Можете да сте сигурни, че той вече е осведомен за наркотиците. Разговорите ще обогатят неговите познания и ще му дадат възможност да разбере вашата гледна точка.

Няма нищо лошо в това, да споделите с младежа, че се чувствате неудобно. Без съмнение той или тя вече са го усетили. Едно подобно признание ще покаже, че безпокойството ви е породено от естествени притеснения, а
не от нещо, което той/тя са направили или казали.

“Ти трябва!”
“Ти ще!”

“Недей!”
“Седни тук и ме слушай!”

“Това, което трябва да направиш, е …”

“Държиш се глупаво!”
“Другите ще си помислят, че ти…”

“Ако не престанеш, аз ще…”
“Само да се прибере баща ти…!”

“Грешката при теб е, че …”

“Ти си само един глупак!”
“Ти си едно нищо!”

“Ако имаше поне малко разум, щеше …”

“Защо? Кой? Кога? Как?”
“Разкажи ми! Признай си!”

“Ти не би желал, нали?”
“Сигурно си мислиш, че наркотиците не са проблем, а…!?"